Около 600 хиляди българи страдат от захарна болест
Справяне с проблема чрез физически натоварвания
Винаги се е смятало, че затлъстяването и диабетът са звена от една верига. Но сега медиците мислят друго. Последните изследвания на учените показали, че в групата на риска от диабет попадат не само пълните, но и родените с недостатъчно тегло. Оказва се, че при тези хора след 45 години се повишава рискът от диабет от втори тип. Ние вече сме свикнали, че развитието на диабета при хората с наднормено тегло е свързано с понижената чувствителност на организма към инсулина - инсулиновата резистентност. А защо се появява диабет при хората, които са под нормалното тегло? Оказва се, че голяма роля тук играят генетичната предразположеност и хранителните навици, чиято основа се полага при човека още във вътреутробния период.
За да се изработва необходимият инсулин, много добре трябва да работят бета-клетките. При това те трябва да бъдат в достатъчно количество в организма. Ако детето още в утробата на майката не получава достатъчно хранителни вещества, в резултат на което след това се ражда с недостатъчно тегло, бета-клетките страдат. Обикновено те не достигат по количество или по качество. Следователно с възрастта, когато чувствителността на тъканите към инсулина се снижава и се повишава нуждата от неговата секреция, несъстоятелността на бета-клетките може да се прояви във вид на захарен диабет.
Ярък пример са американците от китайски произход. Исторически тази нация е привикнала да се задоволява с малко, рационът на китайците винаги е бил доста оскъден. В резултат, в процеса на еволюцията, функцията на бета-клетките частично се е изгубила. Клетките, отговорни за изработката на инсулин, при азиатците не са развити така, както например при европейците.
Ако такива хора попаднат в непривична среда, където има голямо количество нескъпа, калорична, мазна рафинирана храна, те започват да страдат от захарен диабет. Така сред представителите на китайската диаспора в САЩ била регистрирана истинска епидемия от диабет от втори тип, при това сред заболелите имало много млади хора до 30 години, макар че традиционно този недъг се появява след 40-годишна възраст. Главната причина е преяждането и малко подвижният начин на живот.
Хората от европеидната раса са защитени от диабета по-добре. Техните бета-клетки генетично са по-дееспособни, което позволява на човек да употребява въглехидратна храна без особена вреда за здравето. Но и тук има нюанси.
Известно е, че 90% от болните от захарен диабет от втори тип са хора с наднормено тегло. В същото време има немалко примери, когато от диабет от втори тип страдат хора с напълно нормално тегло. От друга страна, не са малко и тези, които имат излишни килограми или, обратното, недостиг на тегло, но живеят напълно нормално. В какво се състои парадоксът?
Работата е там, че е нереално да се оценят предварително възможностите на бета-клетките. Дефектните бета-клетки могат до определен момент да не се проявяват. Но след това настъпва момент, когато на организма се налага да прояви тяхната сила. Ето тогава се вижда несъстоятелността им. Това става в случаите, когато човек прогресивно натрупва килограми. Например, когато с напредването на възрастта започваме по-малко да се движим или по време на бременността, или когато изведнъж решаваме да следваме някоя модна диета. Всеки от тези фактори може да стане черта, отвъд която започва болестта. Оттук произлизат и парадоксите. Жена на средна възраст с 20-30 кг над нормата няма проблем с усвояването на глюкозата, а стройна девойка с 4-5 излишни килограма вече е пациент на ендокринолозите.
Именно поради това медиците неуморно повтарят, че в профилактиката на диабета основното е здравословният начин на живот. И това не бива да се възприема като баналност, която не заслужава внимание.
Известно е, че с възрастта ние натрупваме „маса”. Това е нормално. Но ако при това ние и ядем много, а се движим малко, то възниква часът „Х”. В групата на риска са и хората, чиито роднини са страдали от захарен диабет от втори тип. По-нататък в този неприятен списък са тези, които са се появили на бял свят с недостатъчно тегло.
Отделна категория са любителките на диети. Не е тайна, че често жените разсъждават по следния начин: „Нищо, че съм напълняла - ще започна диета и ще се освободя от излишните килограми.” Но в резултат те отново натрупват „излишни килограми”, при това често значително повече, отколкото са имали до началото на самата спасителна диета. Този феномен се обяснява много просто: когато ние отслабваме, чувствителността към инсулина нараства и поради това при прехода към калорично хранене инсулинът работи много по-ефективно, способствайки за бързото натрупване не само на изгубената маса, но и за допълнително количество. В резултат чувствителността към инсулина се снижава, потребността от изработка на инсулин се увеличава и при хората с намалени резерви от бета-клетки се създават условия за повишено равнище на захар в кръвта, в началото - след хранене, а после, в зависимост от нарастването на теглото и увеличаване на нуждата от инсулин - и на гладен стомах. Всъщност захарният диабет от втори тип може да се представи във вид на айсберг, в чиято подводна част протича нарастване на инсулиновата резистентност и снижаване на секреторните възможности на бета-клетките. Диабетът се проявява там и тогава, когато резервните възможности на бета-клетките се оказват недостатъчни за преодоляване на бариерата на инсулиновата резистентност.
Физическата активност е жизненоважна за болните от диабет
- в това са убедени лекарите ендокринолози от много страни. Във Великобритания например вече съществуват около 300 спортни клуба за диабетици, финансирани от държавата. В Канада провели изследване на бременни жени с наднормено тегло, страдащи от така наречения диабет на бременните. В хода на изследването на тях им предписвали или стандартен противодиабетен хранителен рацион, или като добавка към него 8 упражнения в спортна зала 3 пъти седмично. В групата със стандартна терапия инсулин бил нужен на 8 от 10 жени, в групата, която активно се занимавала с физически упражнения, само 3 от 10 жени трябвало да получат инсулин. Директорът на Клиничния център по ендокринология при университета в американския щат Тексас твърди, че интензивното ходене в течение на 30 минути 4-5 пъти седмично и загубата поне на няколко излишни килограми може да помогне на хората да намалят риска от заболяване от диабет с 60%.
Впрочем още 600 години пр.Хр. древните индийци използвали физически упражнения за лечение на диабета.
Пълния текст може да прочетете в новия бр. 26 на в. "Лечител".
